Мария :)

блогът на Кот

За групите, в които съм

Легнах си още преди 22ч, но не можах да заспя :( . Утре ще съм много кисела сигурно, но пък… сега си чета и ако съм все така продуктивна и креативна, ще си спестя ходенето на групова среща утре ;) . И като казах групова среща, ще споделя за моите групи. С една индийка съм в едната, тя е умно момиче и не е мързелива, само че чака аз да кажа какво да правим. А аз не съм от хората, които казват какво да се прави… Не съм, не съм, ама като тя не мърда и не шава, аз нямам особен избор. В другата група нещата са по-зле. Няма да давам квалификации, кой е умен и кой не е – но всичките са мързеливи със сигурност ;) Пробвах с добро – започнах с мейли от рода на:“Здравейте, как сте? Какво ще кажете да се видим еди кога си, еди къде си… или еди кога си?“. На този тип мейли получавах отговор:“Зает/а съм тогава…“ следващите мейли бяха:“Среща на тази дата, в толкова часа, там! “. На втория тип мейл получавах като отговори:“Съгласен“ и „Разбрано“. На какво прилича това, а? Как може да са толкова тъпи, а? Все едно…, доста съм далече от лидерството и в тази група. Единят е тотално отписан – испанец, на обмен-не става за нищо. Другите двама са китаец и туркиня. Те са по-добре, но и на двамата писмения им английски е ужасен. То не са повторения, предлози и думи, които са на безобразно невъзможно място. Не казвам, че моят английски е толкова добър-има какво да уча, но се старая, а в училище (то е университет, ама на кой му пука) никога не съм имала проблеми. Та…, те като евентуално ми изпратят нещо, което напишат, аз трябва да го поправям / преправям, т.е. на мен ми е по-лесно да го напиша сама. Както и да е, те трябва да чувстват, че допринасят към проекта и трябва да пишат. Освен това, май съм ги изплашила, май им казах, че ще си работя сама в група, а този предмет ни е важен на всичките и сега като ме видят някъде в училище тръгват след мен с обяснения каква гениална идея им е дошла и как смятали да я осъществят в близко бъдеще. Как ще го завършим този проект не зная, но пък има доста положителни страни това, че си работя сама – научавам адски много. А и в живота май не винаги си с готини колеги, така че това е опит ;) добър, при това. :) :) и затова не мрънкам. Е, само в началото малко мрънках, ама сега свикнах и са о.к. нещата ;)

септември 28, 2006 Публикувано от mariah13 | General | | 2 Коментара

Разболяваща се…

Повече от забавен е фактът, че нямаме топла вода от неделя вечер. Аз се държа, вече почти не ми правят впечатление студените душове сутрин, а за следобедните – правя се на хитра и ходя на фитнес, съответно се къпя там. (всъщност, преди все мрънках, като се налагаше да се къпя там, а сега ми се вижда толкова хубаво :) ) …  Така, утре вече чакаме да дойде “ човекът“ и да ни поправи нещото, което прави водата топла. Много се ядосвам, че не мога да се обадя сама на хазяина, защото той говори хем на гадния диалект, хем бързо… , и аз просто не го разбирам. Тази вечер ми се доспа преди 22ч още, тресеше ме, малко кашлям и кихам, май и малко температура имам, но не съм си правила труда да я меря. Мисля, че дотук изброеното е в резултат на сутрешните ми душове. Дам, тя мама ми казваше, че ще се разболея… Но, хайде, спирам да пиша за това, за да не досадя. Непременно ще спомена, като вече имаме топла вода.

септември 27, 2006 Публикувано от mariah13 | Uncategorized | | No Comments Yet

краят на седмицата

Много обичам да е петък – знаеш, че на следващия ден сам си правиш програмата, дори само това те кара да се чувстваш по-спокойно.

Тук времето е изненадвашо топло и слънчево – над 25 градуса, аз си нося летните дрехи :) Искаше ми се само да можех да отида на езерото или някъде на разходка през единя почивен ден, но няма да се получи (вече съм пробвала да уча на езерото – определено не проработи). Пък и вчера ходих до зоопарка (т.е. стига ми толкова разнообразие), беше много приятно – не че е нещо по-различно от този в София, просто животните не са в клетки и има някакви допълнителни, за съществуването на част от които аз не бях чувала. Май наи-много ме впечатли пеперудената градина…

В момента съм почти заспала на стола, което допринесе за взимането на решението да продължа с работата по едно проучване утре сутринта. Вярно, че не е сред любимите ми занимания да ставам рано сутринта в събота (08:30 се счита за рано, нали?) , но пък учението иска жертви (както и всичко друго май). За бъдещето…, уж ;)  

септември 22, 2006 Публикувано от mariah13 | General | | No Comments Yet