30.11.2006

Добре дошъл, Декември!

 Мисля, че е доста добър месец – все поводи за празнуване, почивка – някои повече се изморяват, отколкото си почиват, защото това е времето, в което работят най-усилено. За мен опредено е време за почивка!

Доволно заявявам, че вече не съм болна, за което благодаря на Strepsils (видя ми се скъпичък, но определено подейства). Днес беше тежък ден, но поне вече съм им посвикнала. Нямаше нищо ново с изключение на едно интервю, което проведох. Ще дам малко разяснения – става дума за обществено полезен труд за училището, трябва да е около 40-50 часа. Моята задача е да намеря 4 студента 4та година, да ги интервюирам и да напиша статии за всеки от тях. Темата на интервюто е свързана със стажа, който те са имали предната година . Не е трудно, но иска време… пък и аз нали се старая да не претупвам нещата (че не ми се правят по 3 пъти) и… Днес ми беше първото интервю – нямах идея как изглежда момичето, само мейли си бяхме пращали… Имахме среща на едно от най-оживените места в училище – Infodesk – честна дума, чувствах се по-зле отколкото на blind date! Питах всяко момиче, което беше само и изглеждаше, че търси някого… накрая, разбира се, се намерихме Сега ще напиша и статията!

 Другото “интересно“ нещо е, че катастрофирах – някаква глупачка не гледаше, докато се опитваше да завие. Май жените верно са супер застрeляни и не гледат, като карат, аааа!

Този пост, пък, става твърде дълъг. Я, стига съм писала вече…

Следизпитно…

Нещо верно спрях да пиша в този блог. Не е от нямане на време, не е и от нямане на какво да се пише, ама…

Имах изпити…, минаха изпитите – след 6 седмици ще имам други изпити (идеята на последното изречение – изпити много, не бива да им се връзва човек, трябва само да ги минава). Не ме е налегнала зимната умора още, но дните ми вървят на толкова бързи обороти, че не мога да се усетя къде съм. Редовно си мисля, че вече сме следващия ден (днес цял ден убеждавам останалите, че сме четвъртък, а те ме гледат с недоверие ). Нещо съм болна вече цяла седмица – колко партита пропуснах… ( just a joke). Да не говорим за това, че тази година имам многo за учене. Миналата година някой хубаво ме излъга, че в началото било най-трудно - трънки и глогинки! Поне в тази част на семестъра групите ми изглеждат доста добри … 

Сега мисля да отида на фитнес – много ме разтоварва, като зная после какво имам да правя и мммм…. я на фитнес

пост :)

Пише ми се…, а даже не е нощ. По принцип, имам доста идеи какво бих могла да напиша в красивия си блог, но не се стига до самото писане, защото… знам ли, в крайна сметка, кой го интересува какво мисля аз. Ми да, аз съм едно от милионите нищожни съзнания на Земята (това, че съм специална ще го оставим на страна за момент, сега не се чувствам специална). Поне съм си отпочинала Ваканцията в България ми се отрази много добре и сега съм с нови сили и уча. Да, уча, пиша, чета, лягам късно и ставам рано. Все още не съм нервна и стресирана, но и това ще стане. Притеснявам се, че няма да ми стигне времето и гледам да не се ядосвам на тези около мен. Последното, обаче, е трудно. Но това е константна ситуация… и аз даже вече й свикнах

Чудя се… като обещах, че повече няма да мрънкам, да се лигавя и глезя, как да кажа, че искам прегръдка? Защо аз зная какво мислят останалите и се старая винаги да влизам в положение, а те не знаят какво мисля аз?

Да, това е реалност. А сега да се върна към проекта си… всъщност има ли смисъл? Така или иначе, ще ме скъсат.