movie night :)

Петък вечер – кратък опит за гледане на филмче – безуспешен.  Едното е сериал, малко ми е писнал… другото е някакъв нашумял, уж, романтичен филм, но след 3 пъти пускане съм на 40мин, което не е добър знак някак си… Третото, което имам, е някакъв уж много готин, ама май ми се спи твърде много, за да го почвам сега. Я да си лягам и да се наспя хубаво…

Word to PDF

Направих го сама. Зная, че не е кой знае какво, но цяла седмица го отлагам… трябваше да направя един документ от word в pdf. Никога не се бях занимавала с подобно нещо… Днес отворих в google, прочетох, че ми трябва програма, свалих я… и готово. Колко е лесно! После видях, че може и online да се направи, но както и да е де

Буря

Напомня ми за филма „Дяволът носи Прада“, в който Мерил Стрийп обяснява, че навън просто ръми, докато там е се вихри ураган. Е, при мен не е точно ураган, но е доста сериозно. Ветрецът достигна 120 км/ч…, затвориха юнито и супермаркетите (добре, че вчера пазарувах), спряха автобусите и влаковете. Луда паника е! Нямах интернет цяла сутрин, но вечерта го оправиха . На хората не им се позволява да излизат след 18:00ч. В смисъл, не е толкова страшно, но…. абе, какво не е страшно, чакам да спре токът след малко. Има и загинали. Какво му става на това време? Нещо ни се сърди май. А дали ще отменят изпитите?

Някой днес беше звъннал в пожарната да им каже, че една от сградите на университета е паднала хихи…та и пожарната дойде, заедно с линейки, абе, всичко по реда си там. Доста се посмяхме с колегите.

Това за днес… мисля да продължа поредицата с нещата за мен, кефи ме

Няколко неща за мен (2) x 5

… втори опит… надали по-успешен, но:
1. Мечтая, но ме е страх да говоря за мечтите си…

2. Не обичам шоколад, но си падам по различни видове бисквитки.

3.  Преди няколко месеца се разплаках толкова силно, че Елеонор, която живее на първия етаж (аз живея на втория), беше чула и дойде да види какво става. (…мислела си, че се смея…)

4. Не обичам котки. Смятам ги за сладки и бих си играла с котенце, но не бих си взела вкъщи да гледам. Кучетата са много по-предани. Аз – също.

5. Празниците ме натъжават. Особено 14ти февруари…, особено тук, където всички полудяват и украсяват.

6. Имам комплекси относно дупето ми… и не само

7. Чувствителна съм, за което много съжалявам

8. Не съм се научила да прощавам, а бих искала…

9. Не казвам „Няма какво да правя“ , но често се чувствам тъпо и сама дори и сред много хора.

10.  Стресирам се, ако някой ме попита за заглавие на книга, автор, песен… Дори и да го зная много добре се дърпам, защото се притеснявам.

11. Имам страхотен респект от някои хора!

12. Уча се да готвя

13. Не харесвам розово!

14. Мисля, че съм смотана

15. Иронията ми харесва, може да се каже, че уважавам хората, които си служат с нея правилно

16. В детската градина обърках „Аз съм българче“ на едно от тържествата. Хората си мислеха, че е нарочно, защото аз замазах положението, но брат ми се изцепи пред всички:“Тя го обърка “ Малката ми гадинка

Any better?

Няколко неща за мен…

Това са няколко неща за мен, които се предполага другите да не знаят… Аз не съм многословна, аааа говоря си, да не си помислите нещо, но не мисля, че постовете трябва да са дълги… (или пък, ако са дълги, трябва да са много интересни!). Доколко другите не ги знаят тези неща, еми… ще се разбере по-късно (по-скоро това са нещата, които родителите ми ще споделят веднага щом ги запозная с Момчето ) Let me start:

 - Когато съм била на 1.5 години съм седнала на горещ котлон. Не си спомням как…, не помня ситуацията (разбира се, са ми разказвали… и разбира се, версиите на това кой е вдигнал малкото дете от котлона са различни). Важното е, че дълго време имах белег на … е, да, там… все пак съм седнала на котлона. Но от няколко години насам нямам белег – как да не се смее човек?

- Когато съм била малка (то понеже сега съм голяма ), та… говорим за периода 2 до 6-7 годинки (т.е. аз имам спомени от тогава) имах афинитет към… ааа тоалетни. Всеки път, като ходехме някъде, първата ми работа беше да поискам да видя тоалетната. Нямам идея защо беше толкова важно за мен, но буквално побърквах наш’те. Даже веднъж ги накарах да ми покажат тоалетната на някаква къща, в която си жевееха нормални хора… май беше в Созопол. Майка ми позвъни на вратата и помоли да ме заведе до тоалетна… и ме заведе.

… мисля да спра до тук. Достатъчно… А то дори не е интересно. Сещам се за още някакви, ама те са подобни…

It’s your turn now

търсене ми е…

…, защото пак съм в Холандия. Няма да мрънкам много де, само малко. Вече си мисля как ще се прибера пак след месец и половина и колко много е месец и половина… Тук времето е направо гадничко – небето и земята ще се съберат…, вятърът е студен и силен, а дъждът… еми и той не е приятен – пороен е (все едно това е последният път, в който вали дъжд). Какво друго? Дадох на шофьора на автобус 1 лев, вместо 1 евро и той ме изгледа адски странно… Дори не зная как забеляза разликата, като на външен вид тя е минимална. Е, взех си левчето и му дадох евро… с усмивка на лицето

Отивам да си взема душ за ужас на всички немци в къщата