обещание

Радвам се да отбележа, че почти изпълних обещанието си да не мрънкам до днес Само в четвъртък малко се поизложих и размърморих, но за това са виновни колегите ми – само и единствено те. Сега ще се боря за още 3 дни без мрънкане. Обаче, сега има и добавка – да не позволявам и на останалите на мрънкат… забавноооо (май просто ще избягвам да виждам колеги, защото те само това правят – мрънкат ха-ха) 

Прошка

Днес е прошка. Май от всички български традиции тази най-много ми харесва. Не че едно „простено-прости?“ променя много нещата и отношенията между хората…, ако си ядосан на някого, най-много да кажеш „прости“ и да продължиш да таиш гняв. Мисля да спра с разсъжденията до тук. Аз съм спокойна и прощавам Към единствения човек, който ме познава и чете блога ми – прощаваш ли ми за това, че понякога прекалено много изразявам това, което съм и бие на драма?  

Няколко неща за мен… (3)

1. Имам няколко вида усмивки:

- за моменти, в които не ми е забавно, но ситуацията изисква да се засмея

- когато се запознавам с някого

- когато ми е истински приятно

- когато съм направила беля ЛОЛ и се опитвам да омилостивя останалите около мен

- когато искам нещо

- когато съм много щастлива, обикновено се хиля на висок глас (мисля, че не бива да го правя)

2. Обожавам да ме снимат

3. Казват, че съм добра…, а аз се намирам за толкова нормална. Егати, сигурно нямам реална представа за нещата.

4. Много често филми и книги не отговарят на очакванията ми и се изказвам зле за тях (не бива да съм така критична)

5. Положително настроена съм към света, а защо тогава сутрин… ау… блогът не го приема… опс

6. От скоро - последният месец - не излизам с хора, които не ми харесват. Чувствам се идеално така. Егоистично ли е? Като не ми е приятно, не се моткам с тях…

мрънкане

Няма да мрънкам до неделя, 18ти февруари. Това си е истинско обещание!

Аз, ‘щото много се дразня на хората, които ми мрънкат, а около мен има доста такива индивиди, та… нещо гледам, че и аз съм станала такава. И следователно…, сега малко ще се стегна. Взимам мерки :) Ако може и да се стегна, та да си науча за изпита утре, цена няма да имам (това не е мрънкане, това е моето чувство за хумор). Напоследък се замислих, че много малко хора го разбират. Трябва да ме познават много добре и пак не е ясно дали ще разберат, като се шегувам. Хм ?!

Сега, даже, ще изразя положителното си мнение за дъжда. Днес пак ме наваля, ама само веднъж Освен това, е супер полезно за косата (козината – аз съм истинско коте). Да…. и следващият път, като ме видите, непременно ми направете комплимент за това колко е… прекрасна косата ми

Чудя се дали утре да отида с колело на училище? Спестява толкова много време, спестява и пари… останалите го правят… Мисля, че трябва първо да реша с какво ще бъда облечена…, което пък трябва да съгласувам с групата си – все още не съм разбрала дали ще носим костюмчета (ех, в костюм изглеждам с 3-4 години по-възрастна. Нали знаете, че всички малки деца (котета) мечтаят да порастнат? Хи-хи) Та… идеята ми беше, че ако съм с костюм, трябва да съм на висок ток и всичко това не се връзва особено много с каране на колело. (Холандките го правят, но те са от друго тесто). Последното не е мрънкане, не е мрънкане… Само пиша за какво си мисля…

Не, идеята ми, всъщност, е да те разсмея Успешно?

@ school

Много познати имат навика да пишат в скайп или мсн, като вземат изпит. Някак не може да не се изфукат на всички… Това не го разбирам… Само тяхна работа си е какво взимат като изипити и какво не. Е, нека да се радват де А идеята на тази кратка интродукция е, че аз отново съм на училище. От утре започва седмица, в която ще уча само холандски. Без коментар. Но има надежда или поне аз имам.

Днес Холандия ме посрещна с дъжд, лек ветрец (под лек да се разбира лек като за Холандия, ок?) и много сиви облаци. Бях изненадана, че са така сиви. Като кацахме със самолета имах чувството, че минаваме през толкова много  слоеве от облаци… Бях до прозореца и гледах към едното крило – то ту се показваше, ту се скриваше под тях. През целия полет май имаше турболенции, защото знакът за колани така и не бил изгаснал (ама това го разбрах после). Аз, обаче, въобще не им се впечатлявам на леките подрусвания и през 90% от полета спях (и си махнах колана, защото ми пречеше). Да не говорим, че до мен нямаше никой и ми беше почти удобно Даже сънувах  и даже си спомням! Спомням си и първия път, като летях сама и имаше турболенции – много ме беше страх. След това свикнах, пък и мисля, че българските пилоти са много опитни и добри (всъщност силно се надявам). Айде стига толкова за пътуването

Разбира се, нямаше нищо за ядене в къщата, което си и знаех… Обаче бях изненадана, че и двата магазина, които работят в неделя, всъщност отварят от 17ч. А дотогава – всеки да се спасява самостоятелно… Аз си купих Mc Donald’s и точно 45мин, след като ядох стомахът ми реагира зле. Какво да се прави… Аз като се познавам, не бива да рискувам с такава храна , тъй че сама съм си виновна.

Какво друго? Ааааа… гледх филмче. The Pursuit of HappYness. Как бих го определила - типично американски, но по истински случай, тук се колебая кое от двете да напиша – добър или става. Мисля, че е добър… най-малкото го изгледах за 6 часа, което е голям успех за мен

Ей, тая Холандия толкова ми харесва, че само си мисля още колко дни остават до прибирането ми вкъщи. Ах,  home, sweet home. My lovely home