обещание

Радвам се да отбележа, че почти изпълних обещанието си да не мрънкам до днес Само в четвъртък малко се поизложих и размърморих, но за това са виновни колегите ми – само и единствено те. Сега ще се боря за още 3 дни без мрънкане. Обаче, сега има и добавка – да не позволявам и на останалите на мрънкат… забавноооо (май просто ще избягвам да виждам колеги, защото те само това правят – мрънкат ха-ха) 

Прошка

Днес е прошка. Май от всички български традиции тази най-много ми харесва. Не че едно „простено-прости?“ променя много нещата и отношенията между хората…, ако си ядосан на някого, най-много да кажеш „прости“ и да продължиш да таиш гняв. Мисля да спра с разсъжденията до тук. Аз съм спокойна и прощавам Към единствения човек, който ме познава и чете блога ми – прощаваш ли ми за това, че понякога прекалено много изразявам това, което съм и бие на драма?