пост :)

Пише ми се…, а даже не е нощ. По принцип, имам доста идеи какво бих могла да напиша в красивия си блог, но не се стига до самото писане, защото… знам ли, в крайна сметка, кой го интересува какво мисля аз. Ми да, аз съм едно от милионите нищожни съзнания на Земята (това, че съм специална ще го оставим на страна за момент, сега не се чувствам специална). Поне съм си отпочинала Ваканцията в България ми се отрази много добре и сега съм с нови сили и уча. Да, уча, пиша, чета, лягам късно и ставам рано. Все още не съм нервна и стресирана, но и това ще стане. Притеснявам се, че няма да ми стигне времето и гледам да не се ядосвам на тези около мен. Последното, обаче, е трудно. Но това е константна ситуация… и аз даже вече й свикнах

Чудя се… като обещах, че повече няма да мрънкам, да се лигавя и глезя, как да кажа, че искам прегръдка? Защо аз зная какво мислят останалите и се старая винаги да влизам в положение, а те не знаят какво мисля аз?

Да, това е реалност. А сега да се върна към проекта си… всъщност има ли смисъл? Така или иначе, ще ме скъсат.