Ели!

Ели ще се омъжва!

 Толкова се зарадвах като ми каза днес! Това е най-прекрасната новина последната седмица! Боже, колко се радвам за теб, Ели!

малко впечатления

От десетина дни ми се иска да пиша и все не мидостига времето. Глупавото е, че имах идеи как точно ще си напиша поста, но постепенно ги набравих. Та, ето някои неща / впечатления около мен:

- вече не съм тийн / юноша – станах на 20!! Ха-ха. Имах много приятен рожден ден само с хора, които ми харесват

- направи ми впечатление, че 10 дни преди Коледа човек не може да си хване такси. Дори след рождения ден, в 4 сутринта чакахме 5 мин (а обикновено има таксита пред заведението). Това е нереално просто. Коледа – хайде да се поотпуснем малко…

- получих Коледна премия, което приятно ме изненада. Просто не очаквах, след като работя във фирмата от 2 месеца и половина.

- ходих да колим прасе… пак. Мъчно ми е за него…

- върнах се от село, където колихме прасе, с автобус. Не бях пътувала с автобус до село от доста отдавна. Всъщност май последно пътувах с влак с баба преди 10 години… а може и преди повече време. Уж трябваше да има автобус в 09:30, аз бях на спирката в 09:20, но се качих на автобус чак в 10:03… Даже вече се бях поотчаяла и си мислех как след 15мин ще се прибера в къщата с наведена глава и всички ще ми се смет как не съм успяла да хвана автобуса… Цената на билетчето е 7лв, което малко ме възмути!!!

- на село палих печката няколко пъти. След 2 нощи спане на печка, съм станала много добра в запалването й… още малко и щях да съм про

- днес почистих апартамента много бързо и козметично, но мисля, че съм готова да напиша книга как да се приведе апартамент в нормален вид за 30мин

Ей такива неща около мен…

Весела Коледа!

Падам си

Следната ситуация днес: Звъни телефона.

- Долу има едни клиенти, които искат мляко към кафето си…

- Ииии… (мислейки си – да издоя от най-близката крава ли???, аз какво общо имам с кафето!?)

- Отиди да купиш, ако са важни!

- Ако са важни??? Ок. Отивам.

Да, но ми дадоха мялкото в чашка (нямат канички в магазинчето) и… поне мацката от рецепцията предложи да го сложи в каничка и да им го занесе…

Забава . Но щях да припадна, като чух „ако са важни!“…

Иначе, определено имах идея за още нещо да пиша, но много бавно ми се отвори блога и вече забравих, какво да се прави … просто много  ми се спинка.

обещание

Радвам се да отбележа, че почти изпълних обещанието си да не мрънкам до днес Само в четвъртък малко се поизложих и размърморих, но за това са виновни колегите ми – само и единствено те. Сега ще се боря за още 3 дни без мрънкане. Обаче, сега има и добавка – да не позволявам и на останалите на мрънкат… забавноооо (май просто ще избягвам да виждам колеги, защото те само това правят – мрънкат ха-ха) 

Няколко неща за мен (2) x 5

… втори опит… надали по-успешен, но:
1. Мечтая, но ме е страх да говоря за мечтите си…

2. Не обичам шоколад, но си падам по различни видове бисквитки.

3.  Преди няколко месеца се разплаках толкова силно, че Елеонор, която живее на първия етаж (аз живея на втория), беше чула и дойде да види какво става. (…мислела си, че се смея…)

4. Не обичам котки. Смятам ги за сладки и бих си играла с котенце, но не бих си взела вкъщи да гледам. Кучетата са много по-предани. Аз – също.

5. Празниците ме натъжават. Особено 14ти февруари…, особено тук, където всички полудяват и украсяват.

6. Имам комплекси относно дупето ми… и не само

7. Чувствителна съм, за което много съжалявам

8. Не съм се научила да прощавам, а бих искала…

9. Не казвам „Няма какво да правя“ , но често се чувствам тъпо и сама дори и сред много хора.

10.  Стресирам се, ако някой ме попита за заглавие на книга, автор, песен… Дори и да го зная много добре се дърпам, защото се притеснявам.

11. Имам страхотен респект от някои хора!

12. Уча се да готвя

13. Не харесвам розово!

14. Мисля, че съм смотана

15. Иронията ми харесва, може да се каже, че уважавам хората, които си служат с нея правилно

16. В детската градина обърках „Аз съм българче“ на едно от тържествата. Хората си мислеха, че е нарочно, защото аз замазах положението, но брат ми се изцепи пред всички:“Тя го обърка “ Малката ми гадинка

Any better?

Няколко неща за мен…

Това са няколко неща за мен, които се предполага другите да не знаят… Аз не съм многословна, аааа говоря си, да не си помислите нещо, но не мисля, че постовете трябва да са дълги… (или пък, ако са дълги, трябва да са много интересни!). Доколко другите не ги знаят тези неща, еми… ще се разбере по-късно (по-скоро това са нещата, които родителите ми ще споделят веднага щом ги запозная с Момчето ) Let me start:

 - Когато съм била на 1.5 години съм седнала на горещ котлон. Не си спомням как…, не помня ситуацията (разбира се, са ми разказвали… и разбира се, версиите на това кой е вдигнал малкото дете от котлона са различни). Важното е, че дълго време имах белег на … е, да, там… все пак съм седнала на котлона. Но от няколко години насам нямам белег – как да не се смее човек?

- Когато съм била малка (то понеже сега съм голяма ), та… говорим за периода 2 до 6-7 годинки (т.е. аз имам спомени от тогава) имах афинитет към… ааа тоалетни. Всеки път, като ходехме някъде, първата ми работа беше да поискам да видя тоалетната. Нямам идея защо беше толкова важно за мен, но буквално побърквах наш’те. Даже веднъж ги накарах да ми покажат тоалетната на някаква къща, в която си жевееха нормални хора… май беше в Созопол. Майка ми позвъни на вратата и помоли да ме заведе до тоалетна… и ме заведе.

… мисля да спра до тук. Достатъчно… А то дори не е интересно. Сещам се за още някакви, ама те са подобни…

It’s your turn now

Ziek

След като се върнах от Германия нещо се разболях… Цялата работа беше за окло 24 часа нищо, че аз все още не ям и почти не пия течности, просто ме е страх да не … ъхъ… Обаче, си мисля, че ставам по-добре, надявам се поне.

Холандските лекари ме сбъркват със спокойствието си. Два пъти съкварираните се обаждаха на дежурния лекар през нощта, а той казваше да се обадят след два часа отново, ако ставам по-зле и щял да дойде… В 8 сутринта ме замъкнаха на лекар… и тя каза:“Не мога нищо да направя, ела пак, ако не се подобриш до сряда“…. Е, мерси. Както и да е…

Тук е момента да спомена, че много нареждам немските съквариранти-просто са немци и са специални!, но се държаха страхотно и се грижеха за мен, доколкото можеха. Две от момичетата седяха почти цяла нощ будни (аз малко ги събудих на сутринта де), заведоха ме на лекар и провеждаха всички телефонни разговори и накрая не ходиха на училище… Честно казано, не съм го очаквала… Хмм, не бива така

Разболяваща се…

Повече от забавен е фактът, че нямаме топла вода от неделя вечер. Аз се държа, вече почти не ми правят впечатление студените душове сутрин, а за следобедните – правя се на хитра и ходя на фитнес, съответно се къпя там. (всъщност, преди все мрънках, като се налагаше да се къпя там, а сега ми се вижда толкова хубаво ) …  Така, утре вече чакаме да дойде “ човекът“ и да ни поправи нещото, което прави водата топла. Много се ядосвам, че не мога да се обадя сама на хазяина, защото той говори хем на гадния диалект, хем бързо… , и аз просто не го разбирам. Тази вечер ми се доспа преди 22ч още, тресеше ме, малко кашлям и кихам, май и малко температура имам, но не съм си правила труда да я меря. Мисля, че дотук изброеното е в резултат на сутрешните ми душове. Дам, тя мама ми казваше, че ще се разболея… Но, хайде, спирам да пиша за това, за да не досадя. Непременно ще спомена, като вече имаме топла вода.