Честита Баба Марта!

Нищо особено – празник, на който се радват малките деца. Аз си имам мартеничка, ще си я сложа и ще ходя на зъболекар. Няма как, от време на време и там трябва да се ходи. Единствената ми утеха е, че точно до зъболекарския кабинет има много хубав магазин за обувки. Уфф, не бива да се държа като средностатистическа жена, та аз не обичам да пазарувам. Това ме влудява!

обещание

Радвам се да отбележа, че почти изпълних обещанието си да не мрънкам до днес Само в четвъртък малко се поизложих и размърморих, но за това са виновни колегите ми – само и единствено те. Сега ще се боря за още 3 дни без мрънкане. Обаче, сега има и добавка – да не позволявам и на останалите на мрънкат… забавноооо (май просто ще избягвам да виждам колеги, защото те само това правят – мрънкат ха-ха) 

Прошка

Днес е прошка. Май от всички български традиции тази най-много ми харесва. Не че едно „простено-прости?“ променя много нещата и отношенията между хората…, ако си ядосан на някого, най-много да кажеш „прости“ и да продължиш да таиш гняв. Мисля да спра с разсъжденията до тук. Аз съм спокойна и прощавам Към единствения човек, който ме познава и чете блога ми – прощаваш ли ми за това, че понякога прекалено много изразявам това, което съм и бие на драма?  

Няколко неща за мен… (3)

1. Имам няколко вида усмивки:

- за моменти, в които не ми е забавно, но ситуацията изисква да се засмея

- когато се запознавам с някого

- когато ми е истински приятно

- когато съм направила беля ЛОЛ и се опитвам да омилостивя останалите около мен

- когато искам нещо

- когато съм много щастлива, обикновено се хиля на висок глас (мисля, че не бива да го правя)

2. Обожавам да ме снимат

3. Казват, че съм добра…, а аз се намирам за толкова нормална. Егати, сигурно нямам реална представа за нещата.

4. Много често филми и книги не отговарят на очакванията ми и се изказвам зле за тях (не бива да съм така критична)

5. Положително настроена съм към света, а защо тогава сутрин… ау… блогът не го приема… опс

6. От скоро - последният месец - не излизам с хора, които не ми харесват. Чувствам се идеално така. Егоистично ли е? Като не ми е приятно, не се моткам с тях…

мрънкане

Няма да мрънкам до неделя, 18ти февруари. Това си е истинско обещание!

Аз, ‘щото много се дразня на хората, които ми мрънкат, а около мен има доста такива индивиди, та… нещо гледам, че и аз съм станала такава. И следователно…, сега малко ще се стегна. Взимам мерки :) Ако може и да се стегна, та да си науча за изпита утре, цена няма да имам (това не е мрънкане, това е моето чувство за хумор). Напоследък се замислих, че много малко хора го разбират. Трябва да ме познават много добре и пак не е ясно дали ще разберат, като се шегувам. Хм ?!

Сега, даже, ще изразя положителното си мнение за дъжда. Днес пак ме наваля, ама само веднъж Освен това, е супер полезно за косата (козината – аз съм истинско коте). Да…. и следващият път, като ме видите, непременно ми направете комплимент за това колко е… прекрасна косата ми

Чудя се дали утре да отида с колело на училище? Спестява толкова много време, спестява и пари… останалите го правят… Мисля, че трябва първо да реша с какво ще бъда облечена…, което пък трябва да съгласувам с групата си – все още не съм разбрала дали ще носим костюмчета (ех, в костюм изглеждам с 3-4 години по-възрастна. Нали знаете, че всички малки деца (котета) мечтаят да порастнат? Хи-хи) Та… идеята ми беше, че ако съм с костюм, трябва да съм на висок ток и всичко това не се връзва особено много с каране на колело. (Холандките го правят, но те са от друго тесто). Последното не е мрънкане, не е мрънкане… Само пиша за какво си мисля…

Не, идеята ми, всъщност, е да те разсмея Успешно?

@ school

Много познати имат навика да пишат в скайп или мсн, като вземат изпит. Някак не може да не се изфукат на всички… Това не го разбирам… Само тяхна работа си е какво взимат като изипити и какво не. Е, нека да се радват де А идеята на тази кратка интродукция е, че аз отново съм на училище. От утре започва седмица, в която ще уча само холандски. Без коментар. Но има надежда или поне аз имам.

Днес Холандия ме посрещна с дъжд, лек ветрец (под лек да се разбира лек като за Холандия, ок?) и много сиви облаци. Бях изненадана, че са така сиви. Като кацахме със самолета имах чувството, че минаваме през толкова много  слоеве от облаци… Бях до прозореца и гледах към едното крило – то ту се показваше, ту се скриваше под тях. През целия полет май имаше турболенции, защото знакът за колани така и не бил изгаснал (ама това го разбрах после). Аз, обаче, въобще не им се впечатлявам на леките подрусвания и през 90% от полета спях (и си махнах колана, защото ми пречеше). Да не говорим, че до мен нямаше никой и ми беше почти удобно Даже сънувах  и даже си спомням! Спомням си и първия път, като летях сама и имаше турболенции – много ме беше страх. След това свикнах, пък и мисля, че българските пилоти са много опитни и добри (всъщност силно се надявам). Айде стига толкова за пътуването

Разбира се, нямаше нищо за ядене в къщата, което си и знаех… Обаче бях изненадана, че и двата магазина, които работят в неделя, всъщност отварят от 17ч. А дотогава – всеки да се спасява самостоятелно… Аз си купих Mc Donald’s и точно 45мин, след като ядох стомахът ми реагира зле. Какво да се прави… Аз като се познавам, не бива да рискувам с такава храна , тъй че сама съм си виновна.

Какво друго? Ааааа… гледх филмче. The Pursuit of HappYness. Как бих го определила - типично американски, но по истински случай, тук се колебая кое от двете да напиша – добър или става. Мисля, че е добър… най-малкото го изгледах за 6 часа, което е голям успех за мен

Ей, тая Холандия толкова ми харесва, че само си мисля още колко дни остават до прибирането ми вкъщи. Ах,  home, sweet home. My lovely home

movie night :)

Петък вечер – кратък опит за гледане на филмче – безуспешен.  Едното е сериал, малко ми е писнал… другото е някакъв нашумял, уж, романтичен филм, но след 3 пъти пускане съм на 40мин, което не е добър знак някак си… Третото, което имам, е някакъв уж много готин, ама май ми се спи твърде много, за да го почвам сега. Я да си лягам и да се наспя хубаво…

Word to PDF

Направих го сама. Зная, че не е кой знае какво, но цяла седмица го отлагам… трябваше да направя един документ от word в pdf. Никога не се бях занимавала с подобно нещо… Днес отворих в google, прочетох, че ми трябва програма, свалих я… и готово. Колко е лесно! После видях, че може и online да се направи, но както и да е де

Буря

Напомня ми за филма „Дяволът носи Прада“, в който Мерил Стрийп обяснява, че навън просто ръми, докато там е се вихри ураган. Е, при мен не е точно ураган, но е доста сериозно. Ветрецът достигна 120 км/ч…, затвориха юнито и супермаркетите (добре, че вчера пазарувах), спряха автобусите и влаковете. Луда паника е! Нямах интернет цяла сутрин, но вечерта го оправиха . На хората не им се позволява да излизат след 18:00ч. В смисъл, не е толкова страшно, но…. абе, какво не е страшно, чакам да спре токът след малко. Има и загинали. Какво му става на това време? Нещо ни се сърди май. А дали ще отменят изпитите?

Някой днес беше звъннал в пожарната да им каже, че една от сградите на университета е паднала хихи…та и пожарната дойде, заедно с линейки, абе, всичко по реда си там. Доста се посмяхме с колегите.

Това за днес… мисля да продължа поредицата с нещата за мен, кефи ме

Няколко неща за мен (2) x 5

… втори опит… надали по-успешен, но:
1. Мечтая, но ме е страх да говоря за мечтите си…

2. Не обичам шоколад, но си падам по различни видове бисквитки.

3.  Преди няколко месеца се разплаках толкова силно, че Елеонор, която живее на първия етаж (аз живея на втория), беше чула и дойде да види какво става. (…мислела си, че се смея…)

4. Не обичам котки. Смятам ги за сладки и бих си играла с котенце, но не бих си взела вкъщи да гледам. Кучетата са много по-предани. Аз – също.

5. Празниците ме натъжават. Особено 14ти февруари…, особено тук, където всички полудяват и украсяват.

6. Имам комплекси относно дупето ми… и не само

7. Чувствителна съм, за което много съжалявам

8. Не съм се научила да прощавам, а бих искала…

9. Не казвам „Няма какво да правя“ , но често се чувствам тъпо и сама дори и сред много хора.

10.  Стресирам се, ако някой ме попита за заглавие на книга, автор, песен… Дори и да го зная много добре се дърпам, защото се притеснявам.

11. Имам страхотен респект от някои хора!

12. Уча се да готвя

13. Не харесвам розово!

14. Мисля, че съм смотана

15. Иронията ми харесва, може да се каже, че уважавам хората, които си служат с нея правилно

16. В детската градина обърках „Аз съм българче“ на едно от тържествата. Хората си мислеха, че е нарочно, защото аз замазах положението, но брат ми се изцепи пред всички:“Тя го обърка “ Малката ми гадинка

Any better?